признак

Български

признак ±

ед.ч.		приз·нак
	непълен член	приз·на·ка
	пълен член	приз·на·кът
мн.ч.		приз·на·ци
	членувано	приз·на·ци·те
бройна форма		приз·на·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Характерна черта, особеност, която е вътрешно присъща на някого или нещо, отличава някого или нещо.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: sign, symptom, indication испански: seña италиански: [[]]

немски: das Zeichen, das Merkmal, das Attribut, die Indikation руски: при́знак френски: indice

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.