следа

следа (български)

следа ±

ед.ч.		сле·да
	членувано	сле·да·та
мн.ч.		сле·ди
	членувано	сле·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Белег оставен върху повърхности след преминаване на нещо(някой)

Фразеологични изрази

Заекът прикрива следите си около дупката в която живее. Моливът оставя непрекъсната следа по листа.

Превод

английски: track арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: עקבות (иквот) индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: sentiero, traccia китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: ślad португалски: [[]] румънски: [[]] руски: след словашки: stopa словенски: [[]] сръбски: след, слије̑д тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: empreinte, trace холандски: voetspoor хърватски: [[]] чешки: stopa шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• диря, печат, отпечатък, стъпка, белег, знак, бразда
• остатък, отживелица
• признак, частица, капка, капчица
• нишка, указание, улика