отживелица

Български

отживелица ±

ед.ч.		от·жи·ве·ли·ца
	членувано	от·жи·ве·ли·ца·та
мн.ч.		от·жи·ве·ли·ци
	членувано	от·жи·ве·ли·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Нещо, което принадлежи на миналото и вече не е актуално.

Превод

Преводи

английски: remnant, anachronism арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: przeżytek м. р. португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

отживялост, преживелица, архаизъм, анахронизъм, рутина, старо, изоставено, забравено, непотребно