уча

уча (български)

уча
Сегашно време	уча
Мин. св. време	учих
Мин. несв. време	учех
Повел. наклонение	учи
Мин. страд. причастие	учен
Мин. деят. св. причастие	учил
Мин. деят. несв. причастие	учел
Сегашно деят. причастие	учещ
Деепричастие	учей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 176, несвършен вид

(класификация — преходен)

у̀ча

Занимавам се, работя, за да придобия знания, да овладея нещо; изучавам, заучавам, научавам.
Предавам на някого знания, умение в някаква област, научавам някого на нещо; обучавам.
Прен. Давам ум, поучавам

Етимология

старобълг. оучити, оучѫ. Праслав. *učiti е свързано с *vyknõti (виж навик). Сродни думи: старопруски iaukint „упражнявам“, лит. jaukinti, jaukinu „свиквам, укротявам“, староинд. uсуаti „привиква“, ōkаs „удоволствие, удовлетворение“, армен. usanim „уча се“, гот. bi-ūhts „свикнал“, тохар Б. yaukk „употреба“ от ие. *euk-.

Фразеологични изрази

Синоними

изучавам, научавам, узнавам
школувам, ходя на училище, следвам
обучавам, упражнявам
поучавам, просвещавам, възпитавам, наставлявам
разучавам, изследвам
зубря, зазубрям, кълва
ръководя, подготвям

Превод

английски: learn^(en), study^(en)
арабски: درس
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: μαθαίνω^(el), διαβάζω^(el)
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
ирландски: foghlaim^(ga), déan staidéar^(ga)
исландски: [[]]
испански: estudiar^(es)
италиански: [[]]
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: lernen^(de)
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: [[]]
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: учить^(ru), изучать^(ru), обучать^(ru)
словашки: [[]]
словенски: [[]]
сръбски: учити^(sr)
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: [[]]
холандски: [[]]
хърватски: [[]]
чешки: [[]]
шведски: [[]]
японски: [[]]