уча
| Сегашно време | уча |
|---|---|
| Мин. св. време | учих |
| Мин. несв. време | учех |
| Повел. наклонение | учи |
| Мин. страд. причастие | учен |
| Мин. деят. св. причастие | учил |
| Мин. деят. несв. причастие | учел |
| Сегашно деят. причастие | учещ |
| Деепричастие | учей·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 176, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Занимавам се, работя, за да придобия знания, да овладея нещо; изучавам, заучавам, научавам.
- Предавам на някого знания, умение в някаква област, научавам някого на нещо; обучавам.
- Прен. Давам ум, поучавам
Етимология
старобълг. оучити, оучѫ. Праслав. *učiti е свързано с *vyknõti (виж навик). Сродни думи: старопруски iaukint „упражнявам“, лит. jaukinti, jaukinu „свиквам, укротявам“, староинд. uсуаti „привиква“, ōkаs „удоволствие, удовлетворение“, армен. usanim „уча се“, гот. bi-ūhts „свикнал“, тохар Б. yaukk „употреба“ от ие. *euk-.
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.