наредба

наредба (български)

наредба ±

ед.ч.		на·ред·ба
	членувано	на·ред·ба·та
мн.ч.		на·ред·би
	членувано	на·ред·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. (рядко) нещо наредено: поставено по местата, подредба
   • мебелировка, обзавеждане
2. (юр.) нещо наредено: указано как да се постъпва
   1. (остар.) разпоредба, правило
   2. подзаконов нормативен акт с ограничен обхват

Етимология

2.1. се ползва в по-стари актове - ЗДавн, КНРБ 1947, ЗЗД 1951; постепенно е изместено от разпоредба (още ЗС 1951), а се установява значение 2.2., особено след влизане в сила на ЗНА 1973.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• разпореждане, разпоредба, заповед, повеля, повеление, нареждане, постановление, предписание, инструкция
• правилник, устав, упътване, указание, порядък, закон, правило
• уредба, мебелировка, обзавеждане, обстановка
• указ, декрет, акт