разпоредба
Направо към навигацията
Направо към търсенето
разпоредба (български)
ед.ч. | раз·по·ред·ба | |
---|---|---|
членувано | раз·по·ред·ба·та | |
мн.ч. | раз·по·ред·би | |
членувано | раз·по·ред·би·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Разпоредбата е езиковият израз на правната норма. Понятията "разпоредба" и "норма" се диференцират за целите на юридическото тълкуване. Тълкуват се единствено правните разпоредби, а не правните норми.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- наредба, нареждане, заповед, разпореждане, постановление, предписание, указ, декрет
- правило, споразумение, задължение