разпоредба

разпоредба (български)

разпоредба ±

ед.ч.		раз·по·ред·ба
	членувано	раз·по·ред·ба·та
мн.ч.		раз·по·ред·би
	членувано	раз·по·ред·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Разпоредбата е езиковият израз на правната норма. Понятията "разпоредба" и "норма" се диференцират за целите на юридическото тълкуване. Тълкуват се единствено правните разпоредби, а не правните норми.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• наредба, нареждане, заповед, разпореждане, постановление, предписание, указ, декрет
• правило, споразумение, задължение