задължение

Български

задължение ±

ед.ч.		за·дъл·же·ние
	членувано	за·дъл·же·ни·е·то
мн.ч.		за·дъл·же·ния
	членувано	за·дъл·же·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Задължението и вземането са икономически категории свързани с плащането на доставената стока или извършената услуга, по една сделка. Кога плащането е задължение за купувача или вземане за продавача? Плащането е задължение за купувача, когато инициативата за сделката е негова, по уговорени условия за сделката. Плащането е вземане за купувача, когато инициативата за сделката е у продавача, без да са уточнени условията на сделката. Купувача е длъжен да плати задължението си, а продавача е длъжен да докоже вземането си по количество и по основание.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: obligation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Verpflichtung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: pohledávka шведски: fordran японски: [[]]

Синоними

• дълг, обязаност, ангажимент, отговорност, обвързаност, уговорка
• товар, бреме, тежест, пасив
• работа, длъжност
• договор, трактат, съглашение, контракт
• обвързване
• вина
• нужда, необходимост, случай, повод, причина
• поръчение, грижа, опека, управление, контрол
• поръчителство, гаранция, залог
• правило, разпоредба, споразумение
• служба, място, право

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}