съглашение
Облик
съглашение (български)
| ед.ч. | съг·ла·ше·ние | |
|---|---|---|
| членувано | съг·ла·ше·ни·е·то | |
| мн.ч. | съг·ла·ше·ния | |
| членувано | съг·ла·ше·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.