уговорка
Направо към навигацията
Направо към търсенето
уговорка (български)
ед.ч. | уго·вор·ка | |
---|---|---|
членувано | уго·вор·ка·та | |
мн.ч. | уго·вор·ки | |
членувано | уго·вор·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Разбирам се за нещо с някого.
Етимология
Фразеологични изрази
С Драган се уговорихме да излезем другия уикенд.
Превод
|
|
Синоними
- условие, съглашение, споразумение, съгласие, спогодба, клауза, договор, контракт
- резерва, задръжка, резервираност, опозиция, възражение
- обяснение, допълнение, бележка
- положение, постановление
- разбирателство