уговорка

уговорка (български)

уговорка ±

ед.ч.		уго·вор·ка
	членувано	уго·вор·ка·та
мн.ч.		уго·вор·ки
	членувано	уго·вор·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Разбирам се за нещо с някого.

Фразеологични изрази

С Драган се уговорихме да излезем другия уикенд.

Превод

английски: arrangement арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Vereinbarung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• условие, съглашение, споразумение, съгласие, спогодба, клауза, договор, контракт
• резерва, задръжка, резервираност, опозиция, възражение
• обяснение, допълнение, бележка
• положение, постановление
• разбирателство