трактат

Български

трактат ±

ед.ч.		трак·тат
	непълен член	трак·та·та
	пълен член	трак·та·тът
мн.ч.		трак·та·ти
	членувано	трак·та·ти·те
бройна форма		трак·та·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Научно съчинение, в което преобладават теоретични разсъждения по даден въпрос.

Превод

английски: disquisition, treatise гръцки: πραγματεία испански: tratado италиански: trattato

немски: die Abhandlung, das Traktat руски: тракта́т турски: [[]] френски: traité

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.