дълг
Облик
дълг (български)
ед.ч. | дълг | |
---|---|---|
непълен член | дъл·га | |
пълен член | дъл·гът | |
мн.ч. | дъл·го·ве | |
членувано | дъл·го·ве·те | |
бройна форма | дъл·га | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
1. Само ед. Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да извърши като член на обществото или на отделен негов колектив. Дълг към родината. Чувство за дълг. 2. Парично задължение, заем, който трябва да се изплати. Затънал съм в дългове.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- длъжност, обязаност, задължение, обвързаност
- товар, тежест, бреме, работа
- борч, плащане
- дял, участие
- кредит