кредит

Български

кредит ±

ед.ч.		кре·дит
	непълен член	кре·ди·та
	пълен член	кре·ди·тът
мн.ч.		кре·ди·ти
	членувано	кре·ди·ти·те
бройна форма		кре·ди·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Търговско доверие при предоставяне на стоки или пари срещу задължение, че ще се платят или върнат.
2. прен. "Кредит на доверие" - предоставене на пълномощия за решаване на дейност или за представяне на някаква общност от избран от нея неин представител.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: luotto френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• доверие, вяра
• заем
• уважение, зачитане, почит, респект, реноме, добро име
• дълг

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}