кредит
Облик
кредит (български)
| ед.ч. | кре·дит | |
|---|---|---|
| непълен член | кре·ди·та | |
| пълен член | кре·ди·тът | |
| мн.ч. | кре·ди·ти | |
| членувано | кре·ди·ти·те | |
| бройна форма | кре·ди·та | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Търговско доверие при предоставяне на стоки или пари срещу задължение, че ще се платят или върнат.
- прен. "Кредит на доверие" - предоставене на пълномощия за решаване на дейност или за представяне на някаква общност от избран от нея неин представител.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|