повод
Направо към навигацията
Направо към търсенето
повод (български)
ед.ч. | по·вод | |
---|---|---|
непълен член | по·во·да | |
пълен член | по·во·дът | |
мн.ч. | по·во·ди | |
членувано | по·во·ди·те | |
бройна форма | по·во·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Повод означава случката, която води до нещо. Например : Поводът за събирането ни е неговият рожден ден! или Поводът за избухването на войната е точно този бунт!
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- причина, претекст, предлог, мотив, основание, случай
- място, почва, възможност
- нужда, необходимост, задължение
- подбуда
Сродни думи
причина , мотив, случай