подбуда

подбуда (български)

подбуда ±

ед.ч.		под·бу·да
	членувано	под·бу·да·та
мн.ч.		под·бу·ди
	членувано	под·бу·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. "Причина, която предизвиква определено действие; подтик."

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• причина, повод, подтик, основание, мотив, стимул, импулс, претекст, зародиш, тласък, подбудителство, подстрекателство, поощрение
• воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност, намерение, самоконтрол, самообладание
• влияние
• цел