цел
| ед.ч. | цел | |
|---|---|---|
| членувано | цел·та | |
| мн.ч. | це·ли | |
| членувано | це·ли·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
1. Знак и/или постижение, към които съcтезателите се стремят в състезание. Достигането му може да означава начало или край на състезанието или играта.
2. Крайното предназначение или последен момент, към които задачата или човекът се стреми да постигне или придобие.
Етимология
< рус. цель < пол. сеl < ср.в.нем. zil „цел“.
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}
Други
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.