цел

цел (български)

цел ±

ед.ч.		цел
	членувано	цел·та
мн.ч.		це·ли
	членувано	це·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Знак и/или постижение, към които съcтезателите се стремят в състезание. Достигането му може да означава начало или край на състезанието или играта.
2. Крайното предназначение или последен момент, към които задачата или човекът се стреми да постигне или придобие.

Етимология

< рус. цель < пол. сеl < ср.в.нем. zil „цел“.

Превод

английски: aim, goal, purpose, objective (en) арабски: هدف испански: objetivo, meta италиански: obiettivo, scopo

немски: das Ziel (de) полски: cel , (pl) руски: цель фински: tarkoitus , (fi) френски: but

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.