цел

цел (български)

цел ±

ед.ч.		цел
	членувано	цел·та
мн.ч.		це·ли
	членувано	це·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Знак и/или постижение, към които съcтезателите се стремят в състезание. Достигането му може да означава начало или край на състезанието или играта.
2. Крайното предназначение или последен момент, към които задачата или човекът се стреми да постигне или придобие.

Етимология

< рус. цель < пол. сеl < ср.в.нем. zil „цел“.

Превод

английски: goal, purpose, (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: cel , (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: tarkoitus , (fi) френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• намерение, мисъл, умисъл, план, стремление, стремеж, прицел, обект, резултат, край
• предназначение, назначение, определение
• идеал, мечта, ценност
• задача, интерес, право
• направление, насока, тенденция, смисъл
• мишена, висота
• причина, подбуда
• същност, същина, поанта