стремеж

стремеж (български)

стремеж ±

ед.ч.		стре·меж
	непълен член	стре·ме·жа
	пълен член	стре·ме·жът
мн.ч.		стре·ме·жи
	членувано	стре·ме·жи·те
бройна форма		стре·ме·жа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Желание за постигане на нещо, което провокира активна дейност; устрем, стремление, домогване.

Фразеологични изрази

Имам високи стремежи. Стремеж към съвършенство.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• стремление, напън, нагон, устрем, порив, влечение, амбиция, идеал, цел, блян, намерение, желание, жажда, домогване, тежнение, аспирация, наклонност
• славолюбие, честолюбие, силно желание
• охота
• жилка, склонност, тенденция
• умисъл
• направление, насока, смисъл
• преследване, гонене, гонитба
• усърдие, ревност, старание, увлечение, жар