Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Желание за постигане на нещо, което провокира активна дейност; устрем, стремление, домогване.
Етимология
Фразеологични изрази
Имам високи стремежи. Стремеж към съвършенство.
Превод
- английски: [[]]
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: [[]]
- гръцки: [[]]
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: [[]]
- италиански: [[]]
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: [[]]
- литовски: [[]]
|
- немски: [[]]
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: [[]]
- португалски: [[]]
- румънски: [[]]
- руски: [[]]
- словашки: [[]]
- словенски: [[]]
- сръбски: [[]]
- тайландски: [[]]
- турски: [[]]
- унгарски: [[]]
- фински: [[]]
- френски: [[]]
- холандски: [[]]
- хърватски: [[]]
- чешки: [[]]
- шведски: [[]]
- японски: [[]]
|
Синоними
- стремление, напън, нагон, устрем, порив, влечение, амбиция, идеал, цел, блян, намерение, желание, жажда, домогване, тежнение, аспирация, наклонност
- славолюбие, честолюбие, силно желание
- охота
- жилка, склонност, тенденция
- умисъл
- направление, насока, смисъл
- преследване, гонене, гонитба
- усърдие, ревност, старание, увлечение, жар
Сродни думи
Производни думи