умисъл

умисъл (български)

умисъл ±

ед.ч.		уми·съл
	непълен член	уми·съ·ла
	пълен член	уми·съ·лът
мн.ч.		умис·ли
	членувано	умис·ли·те
бройна форма		уми·съ·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 51

намерение, замисъл

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: intent арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: умысел словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• намерение, предумисъл, умишленост, предумишленост, преднамереност, замисъл, план, проект, цел, тенденция
• съзнание, решение
• стремеж
• хитрост, хитрина, похват