съзнание

Български

съзнание ±

ед.ч.		съз·на·ние
	членувано	съз·на·ни·е·то
мн.ч.		съз·на·ния
	членувано	съз·на·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Най-високото стъпало в развоя на човешката психика като проява на висшата нервна дейност.
2. Способност на човека да мисли, да разсъждава и да определя своето отношение към действителността.
3. Мисъл, чувство, усет.
4. Състояние, в което човек има способност да мисли и да чувства.

Превод

английски: consciousness (en) испански: conciencia (es ) италиански: coscienza (it)

немски: das Bewusstsein (de) руски: сознание (ru) френски: conscience (fr)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Източници

1. съзнание в РБЕ на ИБЕ
2. съзнание в РБЕ на „Читанка“