охота

охота (български)

охота ±

ед.ч.		охо·та
	членувано	охо·та·та
мн.ч.		охо·ти
	членувано	охо·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Голямо желание. „Съгласи се с охота.“

Етимология

старобълг. охота - производна на старобълг. хотѣти „искам“, първоначално „подскачам, посягам към нещо“, срв. рус. охота „лов“.

Превод

английски: wish (en), will (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: охота (ru), желание (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ненаситност, глад, апетит, ищах, жажда
• желание, стремеж, наклонност, вкус, влечение
• добра воля, готовност
• склонност