вкус

Български

вкус ±

ед.ч.		вкус
	непълен член	вку·са
	пълен член	вку·сът
мн.ч.		вку·со·ве
	членувано	вку·со·ве·те
бройна форма		вку·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Едно от петте сетива у човека и животните, чрез което се различават качества.

Превод

Преводи

английски: taste (en), palate (en), flavour (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: gusto (es), sabor (es) италиански: gusto (it), sapore (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Geschmack (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: вкус (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: çeşni (tr), tat (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: goût (fr), saveur (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сладост, сочност, дъх
• апетит
• усет, естетика, изящност
• лек мирис, лъх
• склонност, охота
• желание, слабост, любов
• наклонност
• разположение, симпатия