любов

Български

любов ±

ед.ч.		лю·бов
	членувано	лю·бов·та
мн.ч.		лю·бо·ви
	членувано	лю·бо·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Чувство на самооотвержена и силна привързаност към някого,основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство .
2. Склоност,пристрастие,предпочитание,привързаност към нещо

Етимология

стб. любъ. от и.е. *leubh

Фразеологични изрази

Превод

английски: love (→en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αγάπη (→el), έρωτας (→el) датски: liefde есперанто: [[]] естонски: armastus иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: amor (→es) италиански: amore (→it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: mīlestība , mīla латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Liebe (→de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: miłość (→pl) португалски: amor румънски: [[]] руски: любовь (→ru) словашки: láska словенски: [[]] сръбски: лjубав тайландски: [[]] турски: aşk унгарски: szerelem фински: rakkaus френски: amour холандски: [[]] хърватски: ljubav чешки: láska шведски: kärlek японски: [[]]

Синоними

• обич, привързаност, мерак, приятелство, влечение, симпатия, севда
• наклонност, склонност, страст, пристрастеност, увлечение, стремеж, жар
• нежност, флирт
• похот, похотливост
• желание, вкус, слабост
• любим, гадже

Сродни думи

Производни думи

Външни връзки

• За любовта