севда
Облик
севда (български)
ед.ч. | сев·да | |
---|---|---|
членувано | сев·да·та | |
мн.ч. | сев·ди | |
членувано | сев·ди·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Диал. Любов, любима, изгора.
Етимология
Заета от тур. sevda „любов“ от араб. سوداء /saudāʼ/ „страст, копнеж, меланхолия, черна мъка“, от اسود /aswad/ „черен“. Сравни сръб. севдах със същото значение.
Фразеологични изрази
Превод
|
|