похот

похот (български)

похот ±

ед.ч.		по·хот
	членувано	по·хот·та
мн.ч.		по·хо·ти
	членувано	по·хо·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

Сексуално желание към някого.

Етимология

старобълг. похотъ (Златоструй, 11 в.) - производна на старобълг. хотѣти „искам“.

Превод

английски: lust , carnality арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: lussuria китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

сласт, сластолюбие, похотливост, сладострастие, еротика, половост, страст, чувственост