сласт
сласт (български)
| ед.ч. | сласт | |
|---|---|---|
| членувано | сласт·та | |
| мн.ч. | слас·ти | |
| членувано | слас·ти·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Влечение към чувствена наслада, сладострастие, похот
- Сладост, сладина
Етимология
| ед.ч. | сласт | |
|---|---|---|
| членувано | сласт·та | |
| мн.ч. | слас·ти | |
| членувано | слас·ти·те | |
| звателна форма | — | |