привързаност

привързаност (български)

привързаност ±

ед.ч.		при·вър·за·ност
	членувано	при·вър·за·ност·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		{{{невольо}}}

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. мн. няма, Качество или отношение на някой, който е изпълнен с трайни чувства на симпатия, обич към някого или нещо, който му засвидетелства вярност, отдаденост; преданост.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• вярност, преданост, придаденост, влечение, обич, наклонност, склонност, слабост, страст, любов
• приобщеност, последователност