обич

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

обич (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

  1. чувство на симпатия, предпочитание и/или привързаност на един индивид към друг или към всякакъв друг обект („обич към спорта“ или в лична форма „обичам сладолед“)

Етимология

Виж обичай.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

любов, привързаност, симпатия, влечение, пристрастеност, стремеж, склонност, наклонност, страст, жар, увлечение

Сродни думи

Производни думи