вярност

Български

вярност ±

ед.ч.		вяр·ност
	членувано	вер·ност·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 52a

1. мн. няма Съответствие с действителността; истинност, правдивост. // Точност, безпогрешност.
2. Силна, неизменна привързаност; преданост.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• истинност, достоверност, автентичност, действителност, правилност, неизменност, точност
• преданост, придаденост, привързаност, искреност, честност, добросъвестност, лоялност
• добри намерения
• приобщеност, последователност

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}