жилка

Български

жилка ±

ед.ч.		жил·ка
	членувано	жил·ка·та
мн.ч.		жил·ки
	членувано	жил·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Тънък кръвоносен съд, който прозира под кожата.
2. Тънки самородни ивици от друг цвят в минерал, дърво и др.
3. Удебеление по листата и стъблото на растение, във вид на нишка, по което се пренасят веществата в него.
4. Слаб примес (отенък) към основния вкус на виното.
5. Разклонение на корен на растение, обикн. дърво; жила.
6. Ластична прашка (ооу Пловдив).

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• влакно, жичка, нишка, лико, тъкан
• склонност, наклонност, влечение, стремеж, тенденция
• фибра, нерв
• черта, елемент, лека склонност към

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}