нагон

нагон (български)

нагон ±

ед.ч.		на·гон
	непълен член	на·го·на
	пълен член	на·го·нът
мн.ч.		на·го·ни
	членувано	на·го·ни·те
бройна форма		на·го·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Вроден инстинкт, свързан с размножаването и опазването на животинските видове.
2. Влечение, страст.

Превод

английски: impulse, urge арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: impulso италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Trieb норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: istek унгарски: [[]] фински: [[]] френски: pulsion холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

инстинкт, влечение, страст