насока

Български

насока ±

ед.ч.		на·со·ка
	членувано	на·со·ка·та
мн.ч.		на·со·ки
	членувано	на·со·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. мн. насоки, ж.
   1. Направление. Ще работя в тая насока.
   2. Обикн. мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]]

немски: [[]] руски: [[]] френски: [[]]

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}