мечта
Облик
мечта (български)
ед.ч. | меч·та | |
---|---|---|
членувано | меч·та·та | |
мн.ч. | меч·ти | |
членувано | меч·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Онова, за което човек мечтае.
2. Силно желание и стремеж относно постигането на нещо от мислите на човек
Етимология
Старобълг. мьчьтъ (Супр.) „призрак, привидение“, мьчьта.
Думата се среща само в български и руски, където е старобълг. заемка. Една от българо-балтийските семантични изоглоси. Свързана е с лит. pamėklė „призрак, привидение“, mėklinti „предполагам, познавам“, латв. meklis „привидение“, meklēt „търся“, слав. *mьkati „намеквам“ и вероятно старохол. micken, хол. mikken „забелязвам, наблюдавам“.
Фразеологични изрази
- да си унесен в мечти
Превод
|
|
Синоними
- блян, сън, химера, фантазия, въображение, утопия, измама, копнеж, въжделение, идеал, стремление, желание
- въздушни кули
- замисленост, замечтаност, унесеност, блянове, мечти, мечтание
- халюцинация, илюзия
Сродни думи
мечтател, замечтан, мечтателен