сън

сън (български)

сън ±
ед.ч.		сън
	непълен член	съ·ня
	пълен член	съ·нят
мн.ч.		съ·ни·ща
мн.ч.	членувано	съ·ни·ща·та
бройна форма		съ·ня
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 37

Физиологично състояние на покой и отдих, при което частично или напълно спира работата на съзнанието; спящо състояние. (Потъвам в дълбок сън.)
Това, кооето се присънва на спящия; съновидение. (Видял мъртвата си баба по време на сън.)
Мечта, която не е вероятно да се сбъдне. (Гони го някакъв сън, че ще стане милиардер.)

Етимология

ст.-бълг. сънъ ὕπνος (Зогр., Мар., Асем., Супр.) от праслав. *sърnъ, срв. ст.-гр. ὕπνος „сън“. Хетероклитичният корен *suopṛ/*supnos „сън“ се среща във всички инодевропейски езици, срв. лит. sapnas, латв. sapnis, ст.-инд. svapnas, авест. хvafna-, лат. somnus, тохар. А ṣpäm, Б ṣpäne, арм. k`un, ст.-сканд. svefn, ирл. súan, алб. gjumë „сън“, ст.-гр. ὕπαρ „съновидение“, хет. šuppariiati „спи“.