сън
Направо към навигацията
Направо към търсенето
сън (български)
| ед.ч. | сън | |
|---|---|---|
| непълен член | съ·ня | |
| пълен член | съ·нят | |
| мн.ч. | съ·ни·ща | |
| членувано | съ·ни·ща·та | |
| бройна форма | съ·ня | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 37
- Физиологично състояние на покой и отдих, при което частично или напълно спира работата на съзнанието; спящо състояние. (Потъвам в дълбок сън.)
- Това, кооето се присънва на спящия; съновидение. (Видял мъртвата си баба по време на сън.)
- Мечта, която не е вероятно да се сбъдне. (Гони го някакъв сън, че ще стане милиардер.)
Етимология
ст.-бълг. сънъ ὕπνος (Зогр., Мар., Асем., Супр.) от праслав. *sърnъ, срв. ст.-гр. ὕπνος „сън“. Хетероклитичният корен *suopṛ/*supnos „сън“ се среща във всички инодевропейски езици, срв. лит. sapnas, латв. sapnis, ст.-инд. svapnas, авест. хvafna-, лат. somnus, тохар. А ṣpäm, Б ṣpäne, арм. k`un, ст.-сканд. svefn, ирл. súan, алб. gjumë „сън“, ст.-гр. ὕπαρ „съновидение“, хет. šuppariiati „спи“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- дрямка, просъница, спане
- съновидение, видение, халюцинация, мираж
- блян, мечта, илюзия, утопия, фантазия, нереалност