сан

сан (български)

сан ±

ед.ч.		сан
	непълен член	са·на
	пълен член	са·нът
мн.ч.		са·но·ве
	членувано	са·но·ве·те
бройна форма		са·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. кумир, сан, чертог.

Етимология

старобълг. санъ. Прабългарска дума. Сродни думи: тур., чагат., къпч. sаn „голямо число, сан, слава“, sаnаmаk „ценя“ от тюрк. *sа- „броя“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: сан (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ранг, положение, служба, чин, звание, достойнство, удостояване
• висок чин, висок пост, почетно звание, титла