чин

Български

чин ±
ед.ч.		чин
	непълен член	чи·на
	пълен член	чи·нът
мн.ч.		чи·но·ве
мн.ч.	членувано	чи·но·ве·те
бройна форма		чи·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Училищна пейка с поставка за писане и място за държане на книги.
Степен в служебното положение на военни и граждански лица.
остар. Лице с някаква служебна степен.

Етимология

старобълг. чинъ τάξις „ред, редица“ (Зогр., Мар., Асем.), „военен отряд“ (Супр.), „обществено положение, звание“ (Супр.), λόγος „правила, норма“ (Зогр., Асем., Супр.). Праслав. *či-nъ, cродна със староинд. ci- „подрежда, разполага, събира, строи“, авест. čауеiti, činvaiti „избира“, старогр. ποιέω „правя“ (*k^woi-)

Фразеологични изрази

Превод

Преводи

албански: ^(sq)
английски:

desk^(en)
rank^(en), status^(en), grade^(en)

арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнуолски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски:

норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: чин^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

чиновник

Източници

чин в РБЕ на ИБЕ
чин в РБЕ на „Читанка“