Направо към съдържанието

чин

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Училищна пейка с поставка за писане и място за държане на книги.
  2. Степен в служебното положение на военни и граждански лица.
  3. Остар. Лице с някаква служебна степен; чиновник, служител.

Етимология

старобълг. чинъ τάξις „ред, редица“ (Зогр., Мар., Асем.), „военен отряд“ (Супр.), „обществено положение, звание“ (Супр.), λόγος „правила, норма“ (Зогр., Асем., Супр.). Праслав. *či-nъ, cродна със староинд. ci- „подрежда, разполага, събира, строи“, авест. čауеiti, činvaiti „избира“, старогр. ποιέω „правя“ (*kwoi-)

Фразеологични изрази

Превод

  • английски:
  1. desk
  2. rank, status, grade
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски:
  1. der Schreibtisch
  2. der Rang
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи