въжделение

Български

въжделение ±

ед.ч.		въж·де·ле·ние
	членувано	въж·де·ле·ни·е·то
мн.ч.		въж·де·ле·ния
	членувано	въж·де·ле·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. желание, искане, стремеж, копнеж, блян, мечта, стремление, цел, очакване, намерение, порив

Етимология

Заемка от старобълг. въжделение от въз- + желѣти „желая“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: craving, longing, yearning арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ansia, añoranza италиански: brama китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Begierde норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: hasret унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

желание, искане, стремеж, копнеж, блян, мечта, стремление, цел, очакване, намерение

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}