поанта
Облик
поанта (български)
ед.ч. | по·ан·та | |
---|---|---|
членувано | по·ан·та·та | |
мн.ч. | по·ан·ти | |
членувано | по·ан·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Изречение/я или строфа, обикновено в края на творбата, с което авторът изразява идейното послание на произведението.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|