поанта

поанта (български)

поанта ±

ед.ч.		по·ан·та
	членувано	по·ан·та·та
мн.ч.		по·ан·ти
	членувано	по·ан·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Изречение/я или строфа, обикновено в края на творбата, с което авторът изразява идейното послание на произведението.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

същност, същина, смисъл, цел