прицел

прицел (български)

прицел ±

ед.ч.		при·цел
	непълен член	при·це·ла
	пълен член	при·це·лът
мн.ч.		при·це·ли
	членувано	при·це·ли·те
бройна форма		при·це·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Точка, в която се прицелва човек.

Превод

английски: aim, backsight, hindsight арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: στόχος датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: objetivo италиански: obiettivo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Richtpunkt, das Ziel норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: прицел словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: nişan унгарски: [[]] фински: [[]] френски: cible холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• мишена, нишан
• цел, задача, обект, стремеж, намерение
• висота

Производни думи

Вземам на прицел (някого). — Преследвам някого, за да си отмъстя за нещо.