мотив

Български

мотив ±

ед.ч.		мо·тив
	непълен член	мо·ти·ва
	пълен член	мо·ти·вът
мн.ч.		мо·ти·ви
	членувано	мо·ти·ви·те
бройна форма		мо·ти·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Устойчив елемент на съдържанието на различни приказки.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: motivo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] български: мотив словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• подбуда, причина, начало, повод, претекст, предлог, стимул, подтик, първопричина, първоизточник
• резон, основание, съображение, обосновка
• импулс

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}