предлог
Облик
предлог (български)
| ед.ч. | пред·лог | |
|---|---|---|
| непълен член | пред·ло·га | |
| пълен член | пред·ло·гът | |
| мн.ч. | пред·ло·зи | |
| членувано | пред·ло·зи·те | |
| бройна форма | пред·ло·га | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15
- Грам. Нeизмeняeма част на рeчта — служeбна дума, която стои прeд граматичeско имe (същeствитeлно, прилагателно, числително или местоимение) и служи за изразяване на синтактичната му зависимост в словосъчетанието и за означаване на различни семантични отношения (пространствени, времеви, причинни, целеви и др.)
- Несъществено, формално обстоятелство, което се използва, за да се оправдае или извърши нещо. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- повод, причина, претекст, мотив, подбуда, основание, резон, съображение, довод, оправдание
- прикритие, привидно основание