първопричина

Български

първопричина ±

ед.ч.		пър·воп·ри·чи·на
	членувано	пър·воп·ри·чи·на·та
мн.ч.		пър·воп·ри·чи·ни
	членувано	пър·воп·ри·чи·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

причина, първоизточник, източник, зародиш, зачатък, начало, подбуда, импулс, стимул, подтик, тласък, фактор, база, основа (същ.) повод, претекст, предлог, мотив, основание, случай, съображение, резон

1. очевиден начин, по който морална личност решава проблема си, изявен във форма на (епифорна) свръхмонада.

Фразеологични изрази

,,Разбира се, че първопричината в този епизод се крие в самото начало."

Превод

Преводи

английски: coincidental occurence арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• причина, първоизточник, източник, зародиш, зачатък, начало, подбуда, импулс, стимул, подтик, тласък, фактор, база, основа
• повод, претекст, предлог, мотив, основание, случай, съображение, резон
• вина