почва

почва (български)

почва ±

ед.ч.		поч·ва
	членувано	поч·ва·та
мн.ч.		поч·ви
	членувано	поч·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Най-горният повърхностен рохкав слой на земната кора, на който виреят растения.

Превод

английски: soil, earth арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: suelo италиански: suolo, terra китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Boden норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: по́чва словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: sol, terre френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• земя, пръст
• база, основа, причина, позиция, терен, условия, опора
• под, настилка
• място, възможност, повод