пръст
Направо към навигацията
Направо към търсенето
пръст (български)
ед.ч. | пръст | |
---|---|---|
членувано | пръст·та | |
мн.ч. | ||
членувано | ||
звателна форма | — |
ед.ч. | пръстът | |
---|---|---|
непълен член | пръст·а | |
пълен член | пръст·ът | |
мн.ч. | пръст·и | |
членувано | пръст·и·те | |
бройна форма | пръст·а | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Подвижна крайна част на китката на ръката или на стъпалото на крака.
- Мярка за дължина.
- само ед. ч. ж.р. Почва, земя.
Етимология
- Старобълг. прьстъ от праслав. *pьrstъ, свързано с лит. pirštas, латв. pirsts, старопрус. pirsten „пръст (на ръка)“, староинд. pŗşţham „хребет“ от ие. *pr-sth2-o-
- Старобълг. прьсть от праслав. *pьrstь, свързано с лит. диал. pirkšnys, латв. pirkstis „жар“ от ие. *prs-ti-
Фразеологични изрази
Превод
|
|