пръст

пръст (български)

пръст ±

ед.ч.		пръст
	членувано	пръст·та
мн.ч.
	членувано
звателна форма		—

пръст ±

ед.ч.		пръстът
	непълен член	пръст·а
	пълен член	пръст·ът
мн.ч.		пръст·и
	членувано	пръст·и·те
бройна форма		пръст·а
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Подвижна крайна част на китката на ръката или на стъпалото на крака.
2. Мярка за дължина.
3. само ед. ч. ж.р. Почва, земя.

Етимология

1. Старобълг. прьстъ от праслав. *pьrstъ, свързано с лит. pirštas, латв. pirsts, старопрус. pirsten „пръст (на ръка)“, староинд. pŗşţham „хребет“ от ие. *pr-sth₂-o-
2. Старобълг. прьсть от праслав. *pьrstь, свързано с лит. диал. pirkšnys, латв. pirkstis „жар“ от ие. *prs-ti-

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: dito (it) или terra (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: pirsts (lv) латински: [[]] литовски: pirštas (lt)

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: prst (sl) сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: prsť (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• почва, земя
• участие, дял
• хумус
• прах, пепел