прах

Български

прах ±

ед.ч.		прах
	непълен член	пра·ха
	пълен член	пра·хът
мн.ч.		пра·хо·ве
	членувано	пра·хо·ве·те
бройна форма		пра·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Вещество, стрито на много малки частици.

Етимология

старобълг. прахъ (Остром., Супр.) от *porxъ, етимологически свързана с

• латв. раrslаs — „снежинка“,
• хет. рарраrš — „пръскам“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: powder гръцки: σκόνη испански: polvo италиански: polvere

немски: das Pulver (de) руски: порошо́к турски: toz (tr) френски: poudre

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

прах ±

ед.ч.		прах
	членувано	прах·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 42

1. Дребни и сухи частици, които се носят по въздуха и се натрупват върху хоризонталните повърхности.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: dust гръцки: σκόνη испански: polvo италиански: polvere

немски: der Staub (de) руски: пыль турски: toz (tr) френски: poussière

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.