терен

Български

терен ±

ед.ч.		те·рен
	непълен член	те·ре·на
	пълен член	те·ре·нът
мн.ч.		те·ре·ни
	членувано	те·ре·ни·те
бройна форма		те·ре·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Ограничено място върху земната повърхност; площ, парцел.
2. Външен вид на местност.

Превод

английски: terrain, ground гръцки: έδαφος испански: terreno италиански: terreno

немски: das Terrain, das Gelände руски: [[]] турски: arazi френски: terrain

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.