ангажимент
Облик
ангажимент (български)
ед.ч. | ан·га·жи·мент | |
---|---|---|
непълен член | ан·га·жи·мен·та | |
пълен член | ан·га·жи·мен·тът | |
мн.ч. | ан·га·жи·мен·ти | |
членувано | ан·га·жи·мен·ти·те | |
бройна форма | ан·га·жи·мен·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
задължение, обещание, уговорка
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- задължение, дадена дума, обещание, уговорка, договор
- отговорност
- обвързване
- насрочена среща, покана, работа