обещание

обещание (български)

обещание ±

ед.ч.		обе·ща·ние
	членувано	обе·ща·ни·е·то
мн.ч.		обе·ща·ния
	членувано	обе·ща·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Заявено задължение да се изпълни нещо, да се направи или да не се направи нещо.

Етимология

Заемка от старобълг. обѣштаниıє. Виж обещая. Старобълг. дума е заета в руски обещание.

Превод

английски: promise, pledge (en) гръцки: υπόσχεση испански: promesa италиански: promessa

немски: das Versprechen руски: обеща́ние турски: vaat френски: promesse

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.