клетва

клетва (български)

клетва ±

ед.ч.		клет·ва
	членувано	клет·ва·та
мн.ч.		клет·ви
	членувано	клет·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Давам клетва.
2. Зложелания, изричани към някого. Съществуват доста клетви върху него.

Превод

английски: vow (en); malediction (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: ius iurandum (la); maledictum (la) литовски: [[]]

немски: Schwur (de); Malediktion (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: yemin (tr); lanet (tr), beddua (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• обещание, оброк, обет, честна дума, уверение
• проклятие, проклинание, заклинание, анатема