залог

залог (български)

залог ±

ед.ч.		за·лог
	непълен член	за·ло·га
	пълен член	за·ло·гът
мн.ч.		за·ло·зи
	членувано	за·ло·зи·те
бройна форма		за·ло·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15

1. Имущество или недвижима собственост, които служат като частично или пълно обезпечение, гарантиращо погасяването на заемa.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• гаранция, поръчителство
• депозит, откуп
• доказателство, уверение, свидетелство
• поръчител, гарант
• задължение