устав

устав (български)

устав ±

ед.ч.		ус·тав
	непълен член	ус·та·ва
	пълен член	ус·та·вът
мн.ч.		ус·та·ви
	членувано	ус·та·ви·те
бройна форма		ус·та·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Сбор от правила за устройството и дейността на организация

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• правилник, статут, основни правила, регламент
• харта, грамота, право