регламент
регламент (български)
ед.ч. | рег·ла·мент | |
---|---|---|
непълен член | рег·ла·мен·та | |
пълен член | рег·ла·мен·тът | |
мн.ч. | рег·ла·мен·ти | |
членувано | рег·ла·мен·ти·те | |
бройна форма | рег·ла·мен·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Регламентът е вид правен акт, който има общо приложение, обвързващ е в своята цялост и е пряко приложим спрямо всяка държава. Това е най-авторитетният акт, приеман от институциите на ЕС и е основен източник на вторичното право. Регламентът може да се сравни със закон, дотолкова да създава норми от общ характер, без конкретен адресат и без срок, приложим спрямо всички държави-членки.
Регламент на ЕС – нормативен акт на Европейския съюз, който влиза в сила непосредствено и едновременно на територията на всички държави-членки. Трябва да се прави разлика между Регламент и Директива, в съответствие с която по принцип трябва да бъде преведено националното законодателство на всички държави-членки. Първоначално Европейската конституция предвижда Регламентът да съществува като „Европейски закон”, но впоследствие това предложение отпада.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
правило, правилник, устав, режим